Философия ли? Що е то?

Аристотел твърди ,че „философията започва с учудването”. Естествено не става въпрос за учудването от някаква екстравагантност, защото тя е предмет на обикновенно любопитство. Друго е чудото, което подтиква към философстване. То е учудване от е

Аристотел твърди ,че „философията започва с учудването”. Естествено не става въпрос за учудването от някаква екстравагантност, защото тя е предмет на обикновенно любопитство. Друго е чудото, което подтиква към философстване. То е учудване от естественото. Философските въпроси са фундаментални. Те засягат както фундамента на света , така и смисъла на човешкото съществуване. Философията задава въпроси, които засягат хората изобщо.

Кое е най-важното в живота? Ако запитаме гладуващ човек от бедна страна, отговорът ще гласи: храната. Отправим ли същия въпрос към самотник, той ще ни отвърне: да общуваш с други хора. Дали обаче не съществува още нещо, от което се нуждаем? За философията няма съмнение – ние, хората, изпитваме необходимостта да знаем кои сме и защо живеем. Да знаем как е сътворен светът, съществува ли нечия воля или умисъл, който да предизвиква слечващото се. Хората през различните епохи винаги са задавали тези въпроси. Няма култура, лишена от интерес към това какъв е човек и от къде произхожда светът. Ала философията ни поднася много и не еднакви отговори на всеки отделен въпрос. Тъкмо защото са фундаментални, въпросите на философията нямат лесен, убедителен за всеки човек и за всяка епоха отговор. Затова всяко поколение отново и отново ги поставя. Така според Жан-Пол Сартр фундаменталният поект на човека, неговата основна цел е да постигне абсолютното. И независимо дали човек е мислил за това, с постъпките си той демонстрире своята житейска философия. По този начин философията започва със стремежа на човека да съизмери своята мисъл със смисъла на света, да направи своя разум равен на безкрайното.

Освен онова, което се съдържа в самото име философия ( любов към мъдростта), няма друго разбиране за нея, което да се приема от всички философи. Търсенето на дефиниция е един от най-

сложните въпроси на самата философия. Ако приемем определението, което в най-голяма степен изглежда приемливо, то тогава философията има за свои предмет абсолютното. Цялата история на философията може да се представи като търсене на абсолютното, въпреки че рядко е бил използван точно този термин. Абсолютното е било разбирано като: Вода( Талес), Атом( демокрит), Битие( Парменид), Идея( Платон), Мисъл( Декарт), Абсолютна идея( Хегел), Световна воля( Шопенхауер), Всеобхватно( Ясперс) и др.

Когато Аристотел определя философията като учение за първите начала на нещата, за първопричините, той говори за абсолютното- за онова, от което всички неща зависят и към което се отнасят, а то по един или друг начин е тяхна основа или същност. Така атомите на Демокрит стоят в основата на природата, на човешкото тяло и на човешката душа. Чрез тях се обяснява всичко в света. При Платон идеята стои в основата на отделните неща и служи за тяхното разбиране. Идеята е и цел на човешкото съществуване- човек трябва да стреми да познае идеите, това е смисълът на живота му.

Всеки философ търси абсолютното, но за всики то е различно. Затова философията е единна, но и разнолика в своите идеи. Философията разчупва черупката на света. Тя се стреми към далечния, издигащият се над световното битие хоризонт. Философията търси най- висшите измерения и се обръща към отделния човек. Тя иска цялата истина. Какво обаче е исткината? Философията се уверява в многообразния смисъл на истинното битие. Тя търси, но истината не е неподвижно битие, а незавършимо, безкрайно движение. Философията е единствената сила, чрез която човек намира своя път в свободата. Тя прави възможна вътрешната независимост. Най- малкото тя ни учи да не се оставяме да ни заблуждават. Тя единствена е тази, която

може да промени начина на мислене. Само философията дръзва да поеме опасното пътешествие към пределите на битието. Автор: Александър Ненов